мар. 08., 2021 / Uncategorized
Тракийското светилище Бегликташ – на 15км.
На брега на Южното Черноморие в околностите на река Ропотамо е открито мегалитно тракийско светилище през 2003 година. Наблизо са руините на древния град Ранули, Беглик Таш се явява като негово светилище, заемащо централно място, разположено на кръстопът свързващ древния град с залива Св. Парашкева, река Ропотамо и днешния град Приморско, който е на около 7 километра от светилището. Той е изградено през 14 век преди новата ера и функционира като такова до V-ти век след Христа.
Древните обитатели на региона обожествявали местността и извършвали различни жертвоприношения, поднасяли дарове на своите божества, струпвали огромни камъни. Жреците започнали да изграждат свой храм върху скалистата повърхност на обширната местност около 6 дка. непосредствено до морския бряг. По голямата част от скалните масиви образуващи различни композиции, са с естествен произход, но има и обработени, по някои от скалите личат ритуални знаци. Предполага се, че религиозните ритуали извършвани там изразяват култа на траките към Бога на слънцето и Богинята майка. Откроява се „Брачното ложе”-голям камък във формата на легло, около което има издълбани вдлъбнатини за течности предназначени за извършване на ритуали, съществува теория за провеждан ритуален брачен обред между бога Слънце и Богинята майка. Скала с формата на обърнато сърце е била предназначена да скрива церемониите от непросветените и нежелани наблюдатели. Скалната композиция от две вертикални скали и хоризонтална върху тях символизира утробата на Богинята майка , според учените от нея ритуално се ражда жреца. Уникален е тесния лабиринт образуван между две високи скали, който успее да го премине е сред избраните и праведните, свързва се и с легендата за Орфей и слизането му в подземното царство на Хадес.
В скалите е изсечен жертвеник, представляващ две вани свързани с улеи, голям камък закрепен на три места образува главния олтар, до него е каменния трон на главния жрец, по жертвеника не са открити животински следи, а само от растителен характер което навява на мисълта, че са пренасяни в жертва само растения. При направените проучвания са намерени данни показващи, че скалното светилище е изпълнявало функции на календар-часовник и обсерватория, открити са издълбани дупки в скалите, при слънцестоене и равноденствие слънчевите лъчи огряват тези точки. Камъните са подредени така, че слънчевата сянка от главния олтар падаща върху подредените на север от него шест камъка образуват слънчев часовник разделящ дена на шест части.
По време на археологическите разкопки са намерени оръдия на труда, оръжия, глинени съдове, ценни монети…Светилището е обгърнато от живописната природа на морския бряг, разположено сред великолепната буйна растителност на територията на резервата „Ропотамо”, известен с редките и красиви растителни образци и многообразието на представителите на животинския свят. Божествената природа и пленителната панорама откриваща се към морето го прави любимо място не само за многобройните туристи, но и за местните жители.
